Перспективи за присъединяването на България към Европейския съюз и дали то ще се окаже шок за нас.

РЕФЕРАТ През периода на своето 41-годишно съществуване ЕС се превърна в един от важните фактори в международните отношения не само в Европа, но и в международен мащаб. Причината, поради която тази мощна икономическа групировка в Западна Европа се н

РЕФЕРАТ

През периода на своето 41-годишно съществуване ЕС се превърна в един от важните фактори в международните отношения не само в Европа, но и в международен мащаб. Причината, поради която тази мощна икономическа групировка в Западна Европа се намира днес в центъра на съвременните международни отношения, произтича от мащабите и дълбочината на интеграционните процеси, които протичат както вътре в нея, така и от неизбежните връзки с другите страни, които все още остават извън нея.
Ето защо анализът на състоянието и оценката перспективата за предстоящото разширяване на ЕС с нови държави е важен политически и икономически проблем, от решаването на който зависи бъдещето на единна Европа.
Опитът от осъществяването на интеграционните мероприятия в рамките на ЕС показва наличието на онази обективна основа, която диктува динамиката на взаимоотношенията вътре в групировката, а така също налага и необходимостта от сближаване на стопанските структури, мъчително преодоляване на националния егоизъм и др.
Сложните политически и икономически процеси, които протичат през последните 10 години в Европа засилиха тенденциите към форсиране на нейното разширяване чрез приемане на нови страни за равноправни членки.

Особености на сегашното разширяване

Сегашното разширяване е петото под ред, което е на дневен ред пред държавите - основателки на Съюза – след присъединяването на Дания, Ирландия и Великобритания през 1973 год., на Гърция през 1981 год., на Испания и Португалия през 1986 год. и на Австрия, Финландия и Швейцария през 1995 год.
То се отличава с безпрецедентни по своя характер характеристики, които сами по себе си представляват голямо предизвикателство за Съюза:
1/ Първо,броят на страните кандидатки: тринадесет страни са в списъка и ако Съветът в Хелзинки одобри препоръките на Комисията, преговорите трябва да се водят едновременно с дванайсет от тях.
2/ Мащабите на разширяването: населението на Съюза ще се увеличи от 370 милиона души на около 475 милиона т.е. едно увеличение от близо 30%. Населението на разширения Съюз ще представлява 8% от населението на света.
3/ Близката история на десетте страни от Централна и Източна Европа, които трябва да завършат процеса на икономическия и социален преход, да изградят пазарна икономика и едновременно с това – да водят преговори за присъединяване.
4/ Икономическата пропаст между тези стани и държавите – членки на Съюза; доходът на глава от населението в Централна и Източна Европа е едва една трета от средния доход е ЕС.
5/ И на последно място, усилията, които тези страни трябва да положат за сближаване, на също така безпрецедентни, защото от основаването на Съюза до сега, интеграцията между страните – членки се е увеличила значително, в резултат на което европейското, което страните кандидати трябва да транспонират в своето национално е безкрайно по-сложно и по-развито от законодателството, което е трябвало да абсорбират предишните кандидати за членство.

Критериите от Копенхаген

Както е известно, стартирането на преговори зависи от три условия, известни като критериите от Копенхаген, приети от Европейския съвет през юни 1993 год. Тези критерии са:
1/ наличие на стабилни институции, способни да гарантират демокрацията, върховенството на закона, човешките права, правата на малцинствата и тяхната защита
2/ наличие на действащата пазарна икономика, както и капацитет за устояване на конкурентния натиск и пазарните сили в рамките на ЕС
3/ потенциал на да поеме задълженията, свързани с членството
Към горните три критерия трябва да се прибави още един, четвърти, наречен още “Мадридски критерии”, който се отнася до административния потенциал на страната – кандидат да приложи и въведе в действие законодателството на Общността.
Що се отнася до политическия критерии, Комисията констатира, както и миналата година, че България изпълнява този критерии. Никой вече не подлага на съмнение факта, че притежава стабилни институции, които гарантират удовлетворително упражняване на демокрацията. Има обаче области, в които се налага допълнително усилие. Става дума за стриктното прилагане на законовите разпоредби на различните нива на държавния апарат, за борбата с корупцията, функционирането на съдебната система и интегрирането на ромското малцинство. В своята цялост, законовата рамка е достатъчна за решаването на горните въпроси. Необходимо е да се контролира нейното практическо приложение, за което са необходими съответните средства.
В икономически план Комисията приветства огромния напредък, постигнат от България през последните две години. Макроикономическата стабилност е задължителното постижение на страната. В общи линии, цените са свободни и се диктуват от пазара. Премахнати са препятствията в областта на външната търговия, което позволява разгръщането на по-динамичен търговски обмен.
От друга страна либерализацията на цените не гарантира сама по себе си създаването на действаща пазарна икономика. Необходимо е органите за защита на конкуренцията да функционират добре, формите да могат свободно да влизат и излизат от пазара, без да се сблъскват с бюрокрация и корупция. Необходимо е юридическата среда да бъде стабилна, а правосъдието да се упражнява еднакво спрямо всички. Банковият сектор трябва да влезе в ролята си на източник на кредити за икономическите оператори. Тези условия още не съществуват в, въпреки напредъка, постигнат в тази насока.
Малко по-трудно е да се оцени капацитета за устояване на конкурентния натиск и пазарните сили. Това се извършва чрез анализ на структурата на външната търговия. Цифрите сочат, че търговският обмен между България и ЕС стабилно нараства. През 1998 год. Половината от износа е бил предназначен за Съюза, а 45% от вноса е бил от него. По- подробният анализ обаче сочи, че България изнася предимно суровини и полуфабрикати, а внася продукти с висока добавена стойност. Търговията с промишлени стоки е слаба, което означава, че още много има да се прави за повишаване на конкурентно способността на българските стоки.
Високата конкурентно способност може да дойде единствено от инвестициите, особено от чуждите инвестиции, които носят със себе си нови технологии и методология. Тези инвестиции се бавят, защото юридическата, административната и финансовата среда все още крият много рискове за инвестиране.
Именно за това Комисията заключи, че независимо от постигнатия голям напредък България все още не отговаря на икономическия критерии от Копенхаген.
Що се отнася до четвъртия критерий, трябва да се отбележи, че в областта на правосъдието в България са постигнати забележителни успехи, но структурите за прилагане на правото на Общността са все още слаби. В това няма нищо странно, защото изграждането на тези структури е свързано с финансови и човешки ресурси, които не могат да се набавят за един ден.
От оценката несъмнено може да се направи следния извод:
България е на верен път, постигнала е забележителни успехи, но има нужда от още малко време. Не трябва да забравяме, че икономическите и социални промени са започнали всъщност преди две и половина години, което в исторически план е нищожно малък период от време, независимо че тези, които днес носят бремето на промените, искат напълно основателно този период да бъде по- кратък.
Нека си припомним как преди 4 години годишната инфлация беше стигнала 1000%, а ЕС организираше програми за спешна хуманитарна помощ за България. Миналата година, въпреки бойната в Косово, въпреки кризите в Русия и Азия, инфлацията бе овладяна и страната регистрира скромен, но положителен растеж.

Препоръката на Комисията

Комисията към Европейския съвет препоръчва с България да се започнат преговори за присъединяване, ако бъдат изпълнени следните условия:
1/ първо, правителството да определи приемливи дати за закриване на I до IV реактор в Козлодуй;
2/ второ, да бъде потвърден съществения напредък, постигнат в областта на икономическите реформи.
Второто условие е пряко следствие от факта, че България все още не отговаря на икономическите критерии на Копенхаген. В писмо до българския министър- председател Комисията уточнява параметрите на това условие: не става дума за никакви допълнителни изисквания, а просто за проверка на това, дали приоритетите, залегнали в стратегията за присъединяването, ще получат наистина вниманието, което заслужават. Следователно не става дума за нещо невъзможно. Тази проверка трябва да се извърши в рамките на съществуващите механизми за сътрудничество най- късно до края на 2000 год.
Що се отнася до атомната електроцентрала в Козлодуй не трябва да забравяме, че през 1993 год. България се ангажира да закрие въпросните реактори най- късно до края на 1998 год. Тъй като тази дата не беше спазена, в началото на миналата година Комисията започна преговори с цел да се намери решение на въпроса.
Други две страни – кандидатки – Литва и Словения – се намираха в същото положение. С тях се оказа възможно постигане на споразумение, докато с България преговорите не отбелязаха напредък. Именно за това Комисията определи това предварително условие за започваме на преговори за присъединяване.

Колко ще трябва да платим, ако станем пълноправен член на ЕС?

Ако България в момента стане член на ЕС, тя трябва да плати приблизително 387 милиона евро като принос към бюджета на съюза – според изчисленията на Института за приложни политически изследвания в Брюксел. Сумата се определя на базата на БВП на страната и в зависимост от степента на икономическо развитие се изчислява процент за участие в общия БВП на ЕС. Към тях трябва да се прибавят и приходите от 15% ДДС, които са съгласувани между сегашните страни членки, като участието на всяка страна е определено на 0,84% от събраните суми. В момента у нас ДДС е 20% и това е показателно за нивото на жизнен стандарт на държавата. Защото в Швейцария например ДДС е 7,5%. За да бъдем конкурентноспособни, ще се наложи да намалим данъка и естествено да се лишим от сума, приблизително равна на 125 млн.евро. Всъщност цената може и да е още по- голяма, тъй като не може да се каже предварително колко ще бъде годишната вноска.

Източници на постъпления в общия бюджет

Основните източници са четири. Три от тях се попълват автоматично в зависимост от конюнктурата. Това са съгласуваните мита върху промишления внос, договорно съгласуваното участие в постъпленията от ДДС за отделните страни членки и аграрни мита от вноса. Тези средства не покриват всички разходи, поради което след приключване на годишния баланс разликата се разпределя между отделните страни в зависимост от размера на техния БВП. Това означава, че по- богатите страни плащат сметките на по- бедните. Поради тази причина докато България е сред най- бедните държави в Европа, членството в ЕС ще се мержелее в далечното бъдеще.
В началото повече ще искаме, а никой не обича просяците. Сметката е проста. Само 10% от приходите от митата от промишления внос остават в хазната на държавата вносител. Останалите пари обаче се внасят в касата на Брюксел, която едновременно с това е част от митническия съюз. Тъй като голяма част от вноса ни сега е със страни извън ЕС, постъпленията от митническите такси ще отиват в Брюксел. За страната ще остава по- скромната част от тези средства, като от сегашните митнически приходи по всяка вероятност ще загубим около 115 млн. евро.

Във финансово отношение обаче ползата е очевидна.

Първоначално страната ни ще получи от фондовете за регионално развитие 1,38млрд. евро като финансови средства за първия етап от интеграцията. Освен това бихме могли да се надяваме на 100млн. евро като регионална помощ, 220млн. за образование и научни изследвания, 700млн. за селското стопанство, ако бъдем приравнени с Гърция.

Икономическият ефект от присъединяването.

Присъединяването ни към ЕС ще ни осигури годишен прираст на БВП от най- малко 1%. Това се дължи на факта, че България ще бъде част от огромен пазар с 475млн. потребители и ще даде възможност за износ на наши стоки при изгодни условия. От своя страна България ще може да внася при много по- благоприятни условия стоки за близо 1,5млрд. евро. Българските предприемачи ще имат възможност да участват в търгове за възлагане на поръчки на стойност над 100млрд. евро – една възможност, от която те са лишени. Но за да имат шансове там, те трябва да бъдат конкурентно способни и да притежават необходимото технологично ниво и ресурси.

Защо се говори за “първоначален шок” от присъединяването.

Върху пазарните цени на много от стоките у нас в самото начало ще бъде оказан доста сериозен натиск. Така например енергийните цени ще трябва да се повишат с близо 50%, за да се изравнят с европейските стойности. Глобализацията на икономиката и дерегулацията в енергийния сектор, както и засилената конкуренция биха могли да отдалечат този процес и когато дойде време за присъединяване, вътрешните цени вероятно ще са достигнали европейските. Но първоначалния шок ще бъде кратък и не толкова болезнен като удара от началото на 90-те години. При това то е, така да се каже, благоприятното зло. Ценовият натиск върху стоките, който ще бъде последица от отварянето на границата, увеличената производителност на труда и повишената покупателна способност, поради увеличаване на доходите ще повлияят благоприятно върху българските потребители. Това ще се дължи на факта, че стоките ще бъдат по- евтини или на същите цени, но с по- високо качество. В същото време ще се увеличи нивото на безработицата. Нарастващите темпове на растеж до значителна степен ще компенсират този негативен ефект.

Какво ще стане с доходите ни?

Степента на развитие в една страна се материализира в дохода на глава от населението.
Унгария за сега остава единствената страна – модел за развитие на всички останали кандидати за пълноправно членство със своите икономически показатели: годишен растеж на БВП от 4%, годишна инфлация под 10%, постепенно спираща безработица и търговски дефицит. Независимо от тези доста оптимистични данни и годишен доход на глава от населението от 7900 евро при сегашния си темп на развитие Унгария ще застигне една от най- бедните държави в Евросъюза – Гърция, едва след 15 год., тъй като нейните доходи са едва 40% от тези на гърците.
България би могла да се надява да достигне това ниво едва през 2025 год. В най- добра изходна позиция тук е Словения, която има годишен доход на глава от населението от 12 000 евро. България по всички тези показатели е на опашката с годишен доход от 4600 евро – според данни на Европейската комисия.

Разликите в условията за приемане на България и страните кандидатки от първата вълна.

Страните от първата вълна са по- облагодетелствани и могат да разчитат на помощи в размер на 208 евро на човек, ако бъдат присъединени до 2006 год. За страните от т.нар. втора вълна или поне тези, които ще бъдат присъединени по- късно, парите ще бъдат по- малко – само по 167 евро на човек. За България това означава една глобална сума от около 1,45 млрд. евро. Общата сума, предвидена за тази цел сега е 6,3 млрд. евро, което представлява едва 0,08% от БВП на сегашните 15 държави членки. Но по отношение на бюджета на ЕС това е твърде много. А сегашните страни членки не са склони да ни правят допълнителни подаръци извън политическите жестове, на които можем да се наслаждаваме във финландската столица.

Заключение

В проверката на Комисията на напредъка в областта на икономическите реформи няма нищо изключително. Проверката е в рамките на мандата на Комисията, включително по отношение на държавите членки. Всъщност именно чрез многостранния механизъм за контрол държавите – членки успяха да осъществят конвергенция на своите икономики и то по такъв начин, че еврото видя бял ден именно на оказаната дата и с участието на предвидените за целта участници. Но трябва да се признае, че препоръката на Комисията представлява съществена промяна в стратегията. Комисията предлага ни повече, ни по малко да се започнат преговори, като икономическите критерии от Копенхаген се сложат “в скоби” – това е голям политически жест, който отчита изцяло катаклизмите, преживени от балканските народи.
Независимо от това, всички критерии от Копенхаген, включително икономическите, трябва да бъдат изпълнени 100% преди действителното присъединяване. Това не е политически, а чисто технически въпрос, тъй като не е възможно, примерно, страните да участват във вътрешния пазар на Съюза, ако техните продукти или средства за производство не отговарят на същите условия, които важат за другите държави – членки.
Комисията, и в по- широк контекст ЕС, няма принципна позиция по въпроса за ядрената енергетика. Някои държави – членки има силно развита ядрена енергетика, други са принципно против тези източници на енергия. Поради това Съюза има изключително високи изисквания в тази област. ЕС финансира модернизацията на V и VI блок на Козлодуй. Недопустимо е да бъдат приети нови членове на Съюза, ако те не отговарят на тези изисквания. Би било погрешно България да се противопоставя на Съюза по този въпрос. Ядрената сигурност трябва да се разглежда по- скоро като обща загриженост, а ние българите сме най- заинтересовани от сигурността на централата в Козлодуй.
Всички ние трябва да свикнем с мисълта, че един ден България ще бъде пълноправен член на Европейския Съюз, но за да постигнем това ще трябва да положим много усилия.